Мисли

Винаги съм вярвала на природата и великият разум зад всичко което става около и вътре в мен, във всички нас. Вярата си, съм си я отгледала като дете и с годините съм се научила да я пазя, да се грижа за нея.

Преди много време разбрах, че никой не ни учи как да я открием тази вяра. Разбрах го когато светът около мен, почти както сега, се разпадаше но на лично ниво. И тогава когато нямаше нищо друго за което да се хвана открих в процепа някъде в скалите на душата си едно малко и много тънко стръкче за което да се хвана и когато то ме ‘‘спаси‘‘ открих че това е Вярата. Вярата не в религия или институция ,а вяра във великата мъдрост и знание в нас и около нас.

Може би всички се раждаме с нея, наред до добрината, любовта и всички други дарове с които ни пращат на Земята, и после светът, родители и учители не знаят как да ни помогнат как да я държим жива, сякаш тя трябва да си е винаги там без ние да полагаме усилия. А тя, вярвайте ми е най ефирната и най-крехката от всички. И без внимание тя залинява, или направо умира докато не дойде момент на нужда, истинска нужда за да се появи из дълбините на нашето същество. Вярата, този хибрид между интуиция, очакване и свободен полет в който нищо друго не ти остава освен да заглушиш егото и вечно съмняващо се съзнание, и се оставиш на потока който тече през цялото мироздание, че ще направи всичко точно както трябва.

Та моята вяра от тогава е с мен, вече е висока и снажна, силна и гъвкава, много умело оцелява винаги и навсякъде. Вървим си с нея и разсъждаваме за това което става в света. Хората се питат сега на къде? Затворени в домовете си имаме време да ги подредим, докато вътре в нашите душевни домове цари пълен хаос. Но нищо никога не идва просто така, голямото мислещо сътворение не прави ненужни движения, винаги следва логика и справедливост дори и ние да нямаме очи да я разпознаем.

Вирусът не е врагът, а само едно от предизвикателствата които са тук за да ни събуди и да ни накара да тестваме себе си и нашата вяра. Той е пратен като малък крадец, с маска със страшни рога и много ръце, прави зловещи звуци и стъпва тежко. Влиза в домовете ни и иска да ни изплаши. Той е Кукер който гони злите духове. Ако домът на душата ни е прашен и с лош дъх на злина , страх и жлъч, този гост ще си намери работа за да се застои. Да изчисти. Но ако домът е добър и свеж, ако е изпълнен с красота и благодат, този гост няма да има какво да направи, защото дори и той работи под законите на този велик разум. Ще свали маската и ще покаже едно друго, благо лице. Ще сложи ръце пред гърдите си на височината на сърцето, ще каже ,,намасте‘‘ и ще си отиде.

А ние и нашата вяра ще можем да продължим напред, по –силни, по – мъдри и по- извисени. А ако си нямате вяра, мога да ви кажа, че сега е момента да си посадите такава. На всеки един от нас с любяща ръка ни се дава по едно семенце вяра. Вяра която да израсте като голямо и красиво дърво , като крилат полъх и потвърждение на всемирната мъдрост, че въпреки непосилността на битието има една красива хармония в която всеки един от нас има незаменимо и много важно място в баланса на живота.